Въпреки немалкия брой изследвания, посветени на творчеството му, Илия Бешков (1901 - 1958) остава недостатъчно познат и със сигурност недостатъчно оценен. Гениален рисувач, карикатурист с остра чувствителност и проникновение, талантлив музикант, човек на словото - трудно е да се обхване спектърът на дарбите му. Личността му е магнетична за мнозина съвременници. Винаги го следват студенти и приятели, жадни за размишленията му. Той е същински пророк в едно време, в което над България се спуска гъст духовен мрак. И както повечето пророци, остава често самотен и гласът му заглъхва.

Заповядайте на дискусията от "Липсващото звено" на 6 декември, сряда, от 18:30 ч. в Но­ва кон­фе­рен­т­на за­ла на СУ „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“ (се­вер­но кри­ло на Рек­то­ра­та).

За лич­ност­та и творчес­т­во­то на по­е­та Ата­нас Дал­чев (1904–1978) ще по­го­во­рим с ли­те­ра­тур­ния кри­тик Бо­жи­дар Кун­чев, ли­те­ра­ту­ро­ве­да Ка­мен Ри­кев и по­е­та Ка­лин Ми­хай­лов.

Анотация

Фигурата на Георги Марков се извисява самотно, но с достойнство и сила в едно историческо време, когато гласът на истината и изобщо всеки критичен глас бяха безжалостно заглушавани. Той заплати с живота си за своето слово, ала самото му слово не можеше да бъде спряно. Днес то става достояние и на младите поколения, които не познават уродливото лице на социалистическото общество. Трябва да се вслушаме в гласа на Марков - тревожен и тревожещ съвестта на всеки. Защото той изважда наяве истини, валидни не само в социалистическата епоха, но изобщо в нашето българско битие.

Анотация

Поговорката „Нови времена, нови нрави“ не е нова. Но тя търпи творческо развитие в модерната епоха. От френското просвещение през XVIII век насетне, човечеството е сякаш обладано от духа на новото – издигат се идеали за ново общество, нов морал, нов човек. Като това ново е задължително „прогресивно“ и в политически план се представлява най-вече от „лявото“. Други течения в обществото, заедно с църквата, започват да се привиждат като „ретроградни“ или, най-малкото, като отживелица.

Псевдонимът "Свинтила" е със санскритски корен и означава "светещ". Владимир Николов го приема в памет на баща си, но го изпълва със смисъл и съдържание със своето творчество. Писател и публицист, журналист и изкуствовед, преводач на Шекспир, Робърт Бърнс и Омар Хайям, той впечатлява с изключителната си ерудиция и богата езикова култура. Завещава ни дълбоки проникновения с изследванията си на българското Възраждане и изобщо на българското битие и народопсихология. Така той продължава делото на Иван Хаджийски, но за разлика от него е освободен от влиянията на социалистическите идеи.

Ролята на католиците в българската култура и обществен живот е изглежда по-позната (и призната) в епохата преди Освобождението. Но какво се случва през XX век, когато страната преживява трагични преобразования, а вътрешните проблеми на християнските общности се развиват на фона на надигащия се атеизъм? Какви приоритети си поставя Католическата църква и пред какви предизвикателства се изправя? Има ли сблъсък на култури и как изглежда той през очите на църковните служители, дошли от чужбина, и местните вярващи?

Българското Възраждане спомага за известно осмисляне на християнските ценности, но предимно в контекста на националната революция и обединение. Църквата се схваща като носител на българската идентичност и опора за народа, но не като сериозна алтернатива за будните хора. След Освобождението в страната бързо навлизат модернистичните идеи. Те придобиват мощ особено след войните от 1912-1918 г., когато националният идеал е съкрушен.

През последното десетилетие у нас, а и в Европа като цяло, все по-голяма популярност печелят политическите послания за възраждане на националната идея и за връщане към националната идентичност. Характерни за съвременния национализъм са гордостта от народностната принадлежност, отхвърлянето на различния и другия и издигането на собствената нация над останалите – дори посредством нетърпимост и непровокирана агресия.

Участ­ни­ци в дис­ку­си­я­та: Ве­се­лин Ме­то­ди­ев, п-р Хрис­то Ку­ли­чев, То­дор Вел­чев
Мо­де­ра­тор: То­дор Вел­чев (сдр. ХАРТА)

Дискусия: Момчил Методиев, Дилян Николчев, Калин Михайлов
Модератор: Тодор Велчев

Въведение в темата: Веселин Методиев (историк)
Дискусия: Димитър Спасов, Тодор Велчев
Модератор: Тодор Велчев

Въведение в темата: Тони Николов (философ, журналист)
Дискусия: Калин Михайлов (литературовед), Тодор Велчев (ХАРТА)
Модератор: Тодор Велчев (ХАРТА)

Въведение в темата: Момчил Методиев (историк)
Дискусия: Калин Михайлов (литературовед), Тодор Велчев (астрофизик; сдр. ХАРТА)
Модератор: Тодор Велчев