Псевдонимът "Свинтила" е със санскритски корен и означава "светещ". Владимир Николов го приема в памет на баща си, но го изпълва със смисъл и съдържание със своето творчество. Писател и публицист, журналист и изкуствовед, преводач на Шекспир, Робърт Бърнс и Омар Хайям, той впечатлява с изключителната си ерудиция и богата езикова култура. Завещава ни дълбоки проникновения с изследванията си на българското Възраждане и изобщо на българското битие и народопсихология. Така той продължава делото на Иван Хаджийски, но за разлика от него е освободен от влиянията на социалистическите идеи.
Всъщност, отричането на Владимир Свинтила от социализма е съществена част от неговия труден житейски и духовен път. Роден и възпитан в семейство с комунистически разбирания, но прозрял от юношеството си фалша на "социалната революция", след 9.IX.1944 г. той ще премине през концлагер (а по-късно и през психиатрична клиника) и ще прекара години в творческа изолация. Същевременно общуването му с личности като Илия Бешков, Атанас Далчев, Константин Петканов, Трифон Кунев, му отваря очите за драматичния духовен избор, пред който е изправен човекът в епохата на социализма. В крайна сметка, Владимир Свинтила ("Светещия") ще стигне до вярата в Христос, "Светлината на света". А много от неговите просветления ще достигнат до читателите едва след смъртта му.
Запознанството с творчеството на Свинтила е среща с един типичен представител на "Липсващото звено". С един от хората, каквито в съвременна България трудно ще срещнем.
- За коментар влезте или се регистрирайте