Липсващо звено е понятие от еволюционната биология – недостиг на знания и свидетелства за важни преходни периоди, чрез които евентуално бихме могли да възстановим цялостната картина на развитието на живота. В културната история на една нация „липсващите звена“ не са само научен проблем. Те могат да имат съдбоносно значение за нейното бъдеще. Защото са не само празнини в познанието, но и липса на общение с творците на националната култура: изявени и самобитни личности, чийто живот и мисъл могат да ни послужат като поука и образец. Забвението относно тяхното дело е прекъсване на приемствеността и тежко заболяване на националната памет.
Липсващото звено в най-новата културна история на България покрива цели две поколения: от 40-те до края на 80-те години на XX век. Това са творци и обществени дейци, физически ликвидирани или напълно отстранени от обществения живот след установяването на комунистическия режим. Това са и хора от следващото поколение, изградили се като независими личности въпреки идеологическия гнет и ценностната деградация на „реалния социализъм“. Техните постижения и проникновения са достояние на малцина и едно огромно неусвоено богатство. Неговото преоткриване може да помогне на обезкръвената културна общност у нас в пионерското ѝ дело по съграждането на една нова България. И да предложи на зараждащото се гражданско общество примери и вдъхновение.
Съществено значение при откриването на „липсващото звено“ имат светогледът и ценностите на личностите, които го съставляват. Те са живели в неспокойна епоха с променящ се духовен климат, в която са съжителствали – от една страна – традиционният за страната християнски светоглед и норми и влиянията на модернистичните идеи, от друга. Сблъсъкът им с ултрамодернистичната и тоталитарна идеология на комунизма е на живот и смърт. Това често води до драматични обрати в техния духовен път и до преосмисляне на дълбоките въпроси на живота.
Сдружение ХАРТА иска да организира поредица от дискусии върху живота и идеите на хора от „липсващото звено на най-новата българска културна история“.
В уводни три дискусии ще се опитаме да очертаем три фундаментални липси в българската култура и народопсихология, обуславящи „Липсващото звено“. При това ще търсим отговор на два главни въпроса:
-
Как тези липси са допринесли за историческия успех на комунизма в България?
-
Как – по парадоксален начин – „неуспехът“ на отделната личност се оказва единственият достоен път за нея?
За датите, темите и участниците в тези дискусии можете да научите повече на страницата „Прояви“.