Българското Възраждане спомага за известно осмисляне на християнските ценности, но предимно в контекста на националната революция и обединение. Църквата се схваща като носител на българската идентичност и опора за народа, но не като сериозна алтернатива за будните хора. След Освобождението в страната бързо навлизат модернистичните идеи. Те придобиват мощ особено след войните от 1912-1918 г., когато националният идеал е съкрушен. Модернистичните движения в този период са силно провокативни, подривни спрямо традиционните ценности; настояват за скъсване със статуквото и революционни преобразования; вещаят смърт за “стария свят”. На този фон християнинът Михайловски предлага друг вид “революция” – на съзнанията. Духовна, вътрешна, всеобхватна, но – по възможност – без социални катаклизми.

Има ли шанс Евангелието да се пребори за народната душа, люшкаща се между отчаянието и новите идеологии, от които все по-влиятелен става социализмът? Много свещеници и миряни от всички християнски изповедания разбират, че е необходима всеобхватна просвета и разнообразни инициативи, които да достигнат до умовете и сърцата на българите.

Видеозапис на дискусията