Въпреки немалкия брой изследвания, посветени на творчеството му, Илия Бешков (1901 - 1958) остава недостатъчно познат и със сигурност недостатъчно оценен. Гениален рисувач, карикатурист с остра чувствителност и проникновение, талантлив музикант, човек на словото - трудно е да се обхване спектърът на дарбите му. Личността му е магнетична за мнозина съвременници. Винаги го следват студенти и приятели, жадни за размишленията му. Той е същински пророк в едно време, в което над България се спуска гъст духовен мрак. И както повечето пророци, остава често самотен и гласът му заглъхва. Цели 60 години след смъртта му е време да го чуем отново...
Аз съм карикатурист, (в края на краищата) "работата ми" е да търся смешния, грозния, печалния и глупавия човек (извън мен и у самия мен). Но тъкмо това не мога да върша вече от доста време. Пълна криза – немощ, безсилие и безплодие сковават и мисълта, и чувството, и ръката. Какво е станало у мен и извън мен, какво е станало с човека у мен и извън мен? Явно е, че той не съществува (или аз не го виждам?!). Не. Ако съществуваше, той не би престанал да бъде смешен, глупав и затрогващ! Човекът е отречен – той е загубил правата над себе си. Той няма своя нос, своя стомах, своето желание, своето действие – няма дори своята хвърлена сянка. Той е стопен в огромната лаборатория на... Той не е личност и не може да понесе никаква отговорност, да носи товара на присмеха, глупостта и огрозяването. Той е само виновен и тази виновност лежи във факта на неговото физическо съществувание. Какво може да се извлече и нарисува от това безсмислено същество, което не можеш да различиш от другото – то не издава ни звук, ни мирис, не буди ни жалост, ни укор. Огромното недоверие към него го е смазало и направило недоверчиво. Изнасилено – то е годно само за насилие. Смешният, грозният, печалният и глупавият човек е възможен само ако съществува достойният, хубавият, радостният и мъдрият – свободният. Разбира се, ако новият свят, какъвто е – щастлив и доволен, аз нямам основание да жаля за него, нито себе си да жаля, че не мога да рисувам, да го изобразявам (при това толкова своеобразно).
Илия Бешков, "Черната тетрадка" (дневник), юли 1950 г.
- За коментар влезте или се регистрирайте