Между съграждане и разрушаване: Съдбата на католическата общност в България
Дата на събитието
С участието на
Паоло Кортези е роден през 1974 г. в гр. Бергамо, Италия. Учи в местната семинария и в гимназията в Комо, завършва богословие във Верона и специализира в Рим. През 2001 г. е ръкоположен за свещеник. Принадлежи към Ордена на мисионерите пасионисти (Господните страдалци). Отец Кортези служи 10 години като помощник енорийски свещеник в Милано, а през октомври 2010 г. е изпратен в гр. Белене, където две години по-късно става енорийски ректор на светилището на блажения епископ Евгений Босилков. През 2014 г. инициира граждански комитет за изграждането на мемориален парк на мястото на комунистическия концлагер „Белене“ на остров Персин. Награден е от президента Плевнелиев с Почетния знак на президента за приноса му „за предаването на знанието за тоталитарното минало и всеотдайната работа за почитане на паметта на жертвите на комунистическия режим“.
Отец Кортези впечатлява всеки непредубеден събеседник със смирението си; с умението да говори просто за дълбочината на сложните неща. Не страда от излишно многословие, но и не избягва истината, скрит зад паравана на празни думи или добре овладяна дипломатичност. Не се опиянява от умението си да попада право в целта. Острата му прозорливост за болезнени и затова често отбягвани теми от живота на българското общество поразява не заради силата на интелекта, а заради любовта - към всеки един от нас, малките объркани човеци, изгубени сред хаоса на ежедневните клишета и страстите, движещи голяма част от днешните обществени нагласи. Тази любов му дава прозорливост за същината на най-важните проблеми и му помага да пречупва привидната им сложност през призмата на истината, достойнството и честността. Той умее открива страховете ни зад невъзможността ни (като общество и като отделни личности) да преодолеем злободневните въпроси, за да продължим напред.
Паоло Кортези не бяга от трудните и неудобни за мнозина негови събратя теми. Говори открито за неистовия стремеж за власт в църквата, нестихващите скандали в нея, неспоспобността и нежеланието ѝ да се изправи срещу истината за направените компромиси с комунистическата държава в близкото минало и да потърси прощение и свобода в разтърсващата сила на собственото си покаяние. Не крие болката си от отчуждението в църквата. Споделя с тъга за разединението между Католическата и Православната църкви на ниво висш църковен клир, но без сянка от обида или опит за реванш. Вълнува го проблемът за народната памет за жертвите на комунизма и фашизма и се моли всички българи да могат един ден да се обединят около нея като основна ценност. Защото, ако забравяме, лесно можем да повторим грешките от миналото. Заради опазването на паметта отец Кортези не скъпи усилия и време да търси съмишленици и средства за изграждането на Мемориален комплекс на жертвите на комунизма на о. Белене. Той копнее да създаде благоприятна културна почва, в която с времето да пусне здрави корени една осъзната нужда от приемственост между поколенията.
Пастирската му грижа и любов към хората му помага да открива други перспективи към обществено-политическите проблеми. В центъра им винаги изпъква душата на страдащия и несъвършен човек, който се нуждае от покаяние и от спасение. Затова посланията на отец Кортези по болезнени теми от живота на българското общество поразяват със своята различност. Те са лишени от кресливия стремеж да наложиш мнението си на всяка цена или да прокараш влиянието си в средите, където се ползваш с авторитет. А мнението му тежи – не заради висотата на духовния сан или респекта пред свещеническите одежди – а заради близката му връзка с хората и Христовата любов, на която е призован да служи.