Момчил Методиев

Момчил Методиев е роден през 1969 г. и е доктор по история от СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава“ (изд. ИИБМ & Сиела. 2010 г.), „Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава“ (изд. ИИБМ & Сиела. 2008 г.) и „Папите и тяхната империя. ІІ – VІІ в.“ (изд. Габеров, 2002 г.). Сътрудник на Института за изследване на близкото минало. Изследвал е архивите на БКП в рамките на Проекта за историята на Студената война на института „Удроу Уилсън“ във Вашингтон, а през периода 1997–2008 г. е работил като дипломат в Министерството на външните работи.

Централна тема в изследванията на автора е историята на Българската православна църква през периода 1944–1989 и произтичащите от нея въпроси:

„Как можем да градим вярата си днес?“
„Защо християнските ценности отстъпват от публичния дебат в България?“
„Възможно ли е Църквата и християните да бъдат морален коректив, който да оказва влияние върху политиката и законодателството на страната?“

В книгата си „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава“ (изд. ИИБМ & Сиела. 2010 г.), Момчил Методиев за пръв път прави цялостно, панорамно разглеждане на посочените в заглавието въпроси. Основна предпоставка за това е гледната точка на автора, заявена от него като „среден път“ между възприемането на църквата като квазиполитическа институция и настояването за извънвремевия ѝ характер, оспорващ възможността нейните архиереи да бъдат предмет на оценка. Различното в подхода му при представяне на разглежданата проблематика, което се превръща и в нейна сърцевина, е разглеждането на историческите документи през призмата на два паралелни разказа: на държавните архиви, разказващи за политиката на комунистическата партия и държава към Православната църква, и на самата църква. Макар и разчетен между редовете на архивните единици, този втори, църковен разказ изважда текста от сухотата на безстрастното изследване и насочва мълчаливото си предизвикателство към съвременния човек чрез въпроса „Как можем да бъдем вярващи днес?“ Момчил Методиев проследява развитието на този втори разказ чрез три основни линии: а) интитуционална – манастирския живот; поддържане на църковна преса и на връзки с българската православна диаспора по света; б) персонализиране на дейността на църквата – чрез проследяване на живота, борбите и служението на отделни нейни ярки представители през разглеждания период (екзарх Стефан; патриарх Кирил и редица други), и в) адаптацията на църквата към новите условия, създадени от режима, и различните нейни стратегии за предотвратяване на пълното й обезличаване и отвоюване на минимална автономия. Така той успява да постави проблема на нова и не по-малко важна основа. Анализът му е пречупен през гледната точка на конкретни човешки съдби и задава на читателите болезнени и скрити под черупката на историческите факти въпроси, свързани с отражението на историческата истина в живота им на съвременници.

Изследванията на Момчил Методиев се отличават със задълбоченост, точност и всеобхватност – качества, към които се стреми всеки сериозен научен труд, но също с живеца на духа, който вълнува широката аудитория с болезнеността на стоящите зад фактите въпроси. Той е лично съпричастен към изследваната проблематика, която надхвърля рамките си на обект на проучване и се превръща в част от собствената ни житейска съдба.