Дянко Марков

Дянко Марков е председател на партия Български демократичен форум, основана през 1990 г. и идеен приемник на Съюза на младежките национални легиони (СМНЛ), учреден през 1930 г., а по-късно, през 1935 г., преименуван на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). Дянко Марков членува в тази организация до нейното разпускане през 1944 г.

Дянко Марков е роден през 1922 г. в Плевен. Баща му Георги Марков е адвокат, а майка му Недялка Караджова е гимназиална учителка по български език. На 3 март 1944 г. Дянко Марков завършва Висшето народно военно училище като летец навигатор и е произведен в звание подпоручик. След 9 септември, 1944 г. той избира да остане в България и участва в първата фаза на войната срещу Германия – в Македония и в Косово – като летец от Пети бомбардировъчен полк в Пловдив. След това става преподавател по навигация в Школата за инструментално и сляпо летене в Телиш. На 3 март 1947 г. Дянко Марков е произведен в чин поручик. По това време той е лектор и навигационен офицер в НВВУ „Георги Бенковски“, и едновременно с това – първи навигационен офицер към гражданското въздухоплаване. Признат е като най-добрия специалист по навигация в България. На 27 февруари 1948 г. е арестуван като обвиняем по т.нар. процес „Втори легионерски център“. Всички обвиняеми в процеса получават присъди от 5 г. затвор. След излизането си от затвора, Марков работи като стругар и автомонтьор в частна работилница в продължение на 4 години. По-късно печели първото място на конкурс за музиканти в Държавния музикален театър, където е назначен и започва да изкарва прехраната си с музика.

След 1989 г. е народен представител от Български демократически форум (БДФ) в СДС в 37-о и 38-о народно събрание. Бил е председател на БДФ, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, главен редактор на списание „Един завет“ и на вестник „Истина“.