Магията на Новото време: Просвещенските идеи и (зло)употребите им преди 9.IX.1944 г.

Анотация

Поговорката „Нови времена, нови нрави“ не е нова. Но тя търпи творческо развитие в модерната епоха. От френското просвещение през XVIII век насетне, човечеството е сякаш обладано от духа на новото – издигат се идеали за ново общество, нов морал, нов човек. Като това ново е задължително „прогресивно“ и в политически план се представлява най-вече от „лявото“. Други течения в обществото, заедно с църквата, започват да се привиждат като „ретроградни“ или, най-малкото, като отживелица.

След Освобождението тези идеи бързо навлизат в България. Новата интелигенция от края на XIX и началото на XX век се развива успоредно с новоформираните (по европейски образец) социалисти на Благоев. След войните от 1912–1918 г. и крушението на мечтите за национално обединение „лявото“ печели все по-голямо влияние сред образованите хора. Москва подклажда тероризма, а същевременно доста българи следват там. Поети като Смирненски и Вапцаров пишат възторжени творби за случващото се в Съветския съюз.

Дали и в каква степен българското общество се оказва благодатна почва за социализма? Закономерен ли е историческият успех на комунизма у нас след 9.IX.1944 г.? За корените на българското „ляво“ в идеен и обществен план ще поговорим с проф. Рая Заимова и Калин Михайлов.