Разговор за поета Атанас Далчев

Заповядайте на дискусията от "Липсващото звено" на 6 декември, сряда, от 18:30 ч. в Но­ва кон­фе­рен­т­на за­ла на СУ „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“ (се­вер­но кри­ло на Рек­то­ра­та).

За лич­ност­та и творчес­т­во­то на по­е­та Ата­нас Дал­чев (1904–1978) ще по­го­во­рим с ли­те­ра­тур­ния кри­тик Бо­жи­дар Кун­чев, ли­те­ра­ту­ро­ве­да Ка­мен Ри­кев и по­е­та Ка­лин Ми­хай­лов.

В публикация в памет на поета в портал „Култура“ Божидар Кунчев пише:

Има толкова неща, заради които трябва да благодарим на Атанас Далчев. Иска ми се обаче специално да посоча категоричността, с която поетът изразява и защитава достойнството си на свободен човек през времето на „безименната пустота“, за която пише в едно от стихотворенията си. Далчев е сред малцината, които не са се омърсили с „никое събитие“ (Александър Геров). До самия му край властта го огорчава и трови живота му, въпреки че когато умира, официалният некролог е подписан и от най-първите в партийната и държавна номенклатура. Далчев не приема идеологията ѝ. За него „Един принцип, който иска да обясни безусловно всичко, в действителност не обяснява нищо.“ Принципът на властта, която години наред не го издава, която го пренебрегва и унижава, е точно такъв. Радой Ралин, един от най-големите му почитатели, негов безкористен и всеотдаен приятел казва: „Без да си го е поставял като задача, Далчев стана идеолог на днешното ни обновление. Той реагираше спонтанно на всички болшевишки заблуди. Неговите „Фрагменти“ не са плод на умувания, а са вътрешен протест срещу измамите, които се налагаха в печата. С тях той се опитваше да помогне да излезем от заблудите, да оставим съмнителните ценности. На насаждането той отговаряше със своята виталност, предизвикана не от самочувствието на самодоволния, на еснафа, на лъжепобедителя, а на духовно богатия, на вътрешно усъвършенствания човек.“ Радой Ралин казва, че със своите „Фрагменти“ поетът създава „универсална философия за изход от злото.“