Missing link is a concept of evolutionary biology denoting lack of knowledge and evidence of important transitions through which we could possibly restore the whole picture of the development of life. The “missing links” in the cultural history of a nation are more of a scientific problem. They may be crucial for its future. For they are not just knowledge gaps, but also a lack of communion with the creators of national culture: outstanding and distinctive personalities whose life and thought can serve as an example and a model. The oblivion on their work is interruption of the continuity and a serious illness of national memory.
Липсващото звено в най-новата културна история на България покрива цели две поколения: от 40-те до края на 80-те години на XX век. Това са творци и обществени дейци, физически ликвидирани или напълно отстранени от обществения живот след установяването на комунистическия режим. Това са и хора от следващото поколение, изградили се като независими личности въпреки идеологическия гнет и ценностната деградация на „реалния социализъм“. Техните постижения и проникновения са достояние на малцина и едно огромно неусвоено богатство. Неговото преоткриване може да помогне на обезкръвената културна общност у нас в пионерското ѝ дело по съграждането на една нова България. И да предложи на зараждащото се гражданско общество примери и вдъхновение.
Съществено значение при откриването на „липсващото звено“ имат светогледът и ценностите на личностите, които го съставляват. Те са живели в неспокойна епоха с променящ се духовен климат, в която са съжителствали – от една страна – традиционният за страната християнски светоглед и норми и влиянията на модернистичните идеи, от друга. Сблъсъкът им с ултрамодернистичната и тоталитарна идеология на комунизма е на живот и смърт. Това често води до драматични обрати в техния духовен път и до преосмисляне на дълбоките въпроси на живота.
Сдружение ХАРТА иска да организира поредица от дискусии върху живота и идеите на хора от „липсващото звено на най-новата българска културна история“.
В уводни три дискусии ще се опитаме да очертаем три фундаментални липси в българската култура и народопсихология, обуславящи „Липсващото звено“. При това ще търсим отговор на два главни въпроса:
-
Как тези липси са допринесли за историческия успех на комунизма в България?
-
Как – по парадоксален начин – „неуспехът“ на отделната личност се оказва единственият достоен път за нея?
За датите, темите и участниците в тези дискусии можете да научите повече на страницата „Прояви“.